Те са осем момичета от село Каменар, община Лозница. Живеят на 16 километра от Разград, но до преди година никога не бяха излизали вън от родното си място. Освен до съседното село, където всяка сутрин ги откарва училищният автобус, защото в Каменар няма училище.
Кадрие, Ипек, Мелиса и останалите са ромски момичета, които живеят в откъснатия свят на затворената общност и дните им минават разпилени между времето в училище, където най-много обичат междучасията и следобедите на село, когато са заедно в махалата.
Една среща с хореографката Катя Портянова вдигна пред тях завесата към големия свят и ги качи на сцената, на която танцуват момичетата от балетното училище в София. Това стана благодарение на проекта „Децата на Каменар“ на сдружение „Образование и бъдеще“.
Една седмокласничка от махалата в Каменар завършва основното училище и се записва да учи в гимназия в Разград. Нейният баща работи в чужбина и иска децата му да са образовани, да знаят езици и да получат шанс, какъвто той не е имал. И праща дъщеря си да учи в града.
В новото училище момичето е отхвърлено от съучениците си, защото е циганка. В Каменар, където тя е отраснала, вече също не я искат, защото общността не одобрява идеята момичетата да ходят на училище, когато това вече не е задължително. Опитът да помогнем на К. ни заведе в това село.
Така създадохме танцовата школа за момичета. 8 семейства разрешиха техните дъщери на възраст от 8 до 12 години да се учат да танцуват там. Не беше лесно, защото макар и родени танцьорки, малките госпожици не искаха да репетират стоежи без движения, нито да повтарят отскоци или да извайват лития на танца. Но Катя Портянова успя да наложи железен ред с кадифена ръкавици.
И чудото стана. На коледния преглед на танцовите школи в Разград децата от Каменар обраха овациите на публиката. На сцената танцуваха момичета, които за първи път идваха в града, виждаха сграда, по висока от два етажа, излязоха на сцена и се крихa зад кулиси.
В публиката техните бащи и майки, поканени специално за представлението, ръкопляскаха, снимаха, плакаха. Няколко месеца по–късно танцьорките от Каменар излязоха на националната сцена на прегледа на детските танцови школи, организиран от МОН. И показаха какво могат на същия подиум, заедно малките балерини от Националното училище за балет. Макар за кратко и децата, и техните родители от Каменар се почувстваха уютно в големия свят, в който възможностите не са територия само за избрани.
